Месечни архиви: февруари 2017

$1,2 трлн. за дигитална трансформация през 2017 г.

Дигиталната трансформация е призвана да оптимизира дейността и да подобри качеството на обслужване на клиентите

Световните разходи за дигитална трансформация тази година ще възлязат на 1,2 трлн. долара, бележейки ръст от 17,8% спрямо 2016-та, прогнозира IDC. Анализаторите очакват разходите за дигитална трансформация да нарастват средногодишно със 17,9% в периода 2015-2020 г. и да достигнат 2 трлн. долара през 2020 г.

Промените в конкурентната среда и идеологията на потребление разрушават бизнеси и създават спешна нужда от инвестиции в цифрово преобразуване, което води до подобряване на качеството на обслужване на клиентите и оптимизира дейностите, коментира IDC.

На предприятията от дискретното и непрекъснатото производство ще се паднат 30% от разходите за дигитална трансформация тази година. Най-бързо ще се преобразуват търговците на дребно, доставчиците на медицински услуги, застрахователите и банките.

Най-големите разходи за цифрова трансформация през 2017 г. ще бъдат свързани с комуникациите, ИТ услугите, разработката и внедряването на приложения. Заедно, тези технологични категории ще съставят почти половината от всички разходи за дигитална трансформация.

Облачната инфраструктура (29,4% CAGR), бизнес услугите (22%) и приложенията (21,8%) се очертават като най-бързо растящите технологии, свързани с цифровото преобразуване за петгодишния период. Въпреки по-ниския си средногодишен темп на растеж от пазара като цяло, разходите за AD&D ще се увеличават достатъчно бързо, за да изпреварят ИТ услугите като втора по стойност технологична категория в дигиталната трансформация към 2020 г.

Над половината от всички инвестиции в цифрово преобразуване през 2017 г. ще се паднат на технологии, поддържащи новите оперативни модели. Целта на тези инвестиции е да направят бизнес операциите по-гъвкави и ефективни за сметка на използване на цифрово-свързани продукти и услуги, активи, хора и търговски партньори.

Инвестициите в технологии за дигитална трансформация на оперативните модели ще помогнат на компаниите да променят начина, по който изпълняват работата си, чрез интеграция на външните пазарни връзки с вътрешните цифрови процеси и проекти.

Втората по стойност сфера на инвестиции се очертават технологиите, поддържащи нови омниканални комуникации, които променят принципа на общуване с клиенти, партньори, служители и обекти, както и въвеждане на продукти и услуги за удовлетворяване на уникални и индивидуални потребности.

Азиатско-тихоокеанският регион (с изключение на Япония) ще регистрира най-големите инвестиции в цифрова трансформация през 2017 г., заемайки 37% от световния обем. САЩ ще станат вторият по големина регион с 30% от глобалния обем на инвестициите. Латинска Америка, Близкият изток и Африка ще демонстрират най-висок ръст в разходите за дигитална трансформация с петгодишен CAGR съответно 23,4% и 22,6%.

<!–

–>

Китай става все по-скъп за производство

Заплатите за висококвалифициран труд в Китай нарастват постоянно

Конкурентоспособността на Китай като дестинация за изнасяне на производството продължава да намалява, сочат нови данни на Euromonitor. Заплащането на труда поскъпва и изпреварва това в други развиващи се страни.

Средното почасово заплащане на труда в китайския промишлен сектор се е утроило в периода от 2005 до 2016 г., достигайки $3,6. Същевременно, в други големи развиващи се държави нивото на заплащане се оказва по-ниско – в Бразилия то е намаляло за разглеждания период от $2,9 до $2,7, в Мексико – от $2,2 до $2,1, а в ЮАР – от $4,3 до $3,6 за час.

След влизане на Китай в Световната търговска организация икономиката на страната се интегрира стремително в глобалната икономика, което доведе до лавинообразен ръст в нивото на приходите на населението и заплащането на местния пазар на труда. Заплатите в Китай вече изпреварват тези в страни като Тайланд, Колумбия и Аржентина, според икономисти от Standard Life Investments, цитирани от Файненшъл Таймс.

Нещо повече, заплатите в китайския промишлен сектор не само изпреварват възнагражденията в други водещи развиващи се страни, но се приближават до заплащането в някои европейски държави. Така например, заплащането на час в Португалия, която е сред по-изостаналите в ЕС, е намаляло от $6,3 до $4,5 и в момента е само с 20% по-голямо отколкото в Китай.

Всичко това прави Китай все по-неизгодно място за аутсорсинг на производството. Разходите за труд постоянно се увеличават, като тенденцията е особено отчетлива в производството на дрехи. За компаниите в тази сфера става по-изгодно да организират производството в Шри Ланка, например, където средното заплащане на час в промишления сектор е $0,5.

Ето защо много собственици на фабрики започнаха да насочват значителни инвестиции извън Китай, коментират пред CNBC от анализторската компания China Market Research. Подобна тенденция се наблюдава не за първа година. Още в началото на второто десетилетие ръстът на китайските заплати на фона на високата безработица в редица развити страни доведе до това, че някои производители започнаха да изнасят дейността си от Китай и дори да се връщат на своите пазари.

През 2012 г. редица автомобилни корпорации, вкл. GM, Ford, Chrysler, Nissan и Kia възстановиха третата смяна в американските си заводи. Съгласно споразумение на Ford с профсъюзите, компанията инвестира $16 млрд. в производство на автомобили в САЩ през 2015 г. и създаде 12 хиляди нови работни места в страната.

Холандската Philips пренасочи още през 2011 г. част от производството си в Китай към своя завод в Драхтен с обяснението, че цената на висококвалифицираните китайски инженери е нараснала значително. Инженерите-разработчици в Шанхай сега струват почти колкото в Драхтен, заяви в интервю пред холандски медии мениджър на един от азиатските заводи на Philips.

<!–

–>

MWC 2017: Xooloo учи децата на дигитална култура

Мобилното приложение Xooloo има за задача да „създаде добри дигитални навици” у младежите

Софтуерно приложение може да информира родителите колко време прекарват децата им онлайн чрез телефоните си и в кои приложения пребивават най-продължително.

Xooloo е френска разработка и се инсталира на детските смартфони, поддържайки връзка с устройствата на родителите. Системата бе показана на изложението MobileFocus, което се проведе паралелно с първия ден на Световния мобилен конгрес в Барселона (MWC 2017).

Мобилното приложение има за задача да „създаде добри дигитални навици” у младежите. Затова приоритетна задача на системата е да информира самите деца колко време прекарват онлайн и с какви приложения – както и доколко това е разумно и препоръчително. Xooloo дава и съпоставка със „средните” данни за децата на съответната възраст.

Същата информация се представя и на родителите. Дори и тези възрастни, които имат преки наблюдения над това колко време прекарват децата им в интернет чрез своя смартфон, не са съвсем наясно кои приложения използват младежите и по колко време. Xooloo помага на родителите да разберат дигиталните навици на децата си. Заедно с това тийнейджърите могат да свалят и инсталират всевъзможни приложения, но родителите преценяват дали да допуснат използването им.

Приложението няма за цел да „наднича в личния живот” на младежите. Затова и не разкрива същността на съобщения, публикации и друг вид обмен на съдържание. Също така Xooloo не е рестриктивно: то не съдържа инструменти за задаване на лимити, чрез него не могат да се ограничават времето, което детето прекарва онлайн, или видът на приложенията, които използва, нито трафикът.

Идеята на разработката е по-скоро да провокира разумен, човешки диалог между родителите и децата им за това кои дигитални навици са приемливи и какво е разумно, когато сме онлайн. Ограничителните инструменти могат да дадат временен резултат, но те не изграждат разбиране за истинските проблеми при виртуалното общуване – а именно това трябва да обясни родителят на своите наследници, казват създателите на Xooloo. Затова е важно приложението да даде яснота на възрастните какви са дигиталните навици на техните деца.

Самата компания-разработчик Xooloo е специализирана в разработката на софтуерни инструменти за защита на децата онлайн. Преди появата на мобилното приложение за смартфони тя е създала система за управление на интернет трафика за мрежи, които се използват от деца – платформа, която се внедрява в училища, университети, библиотеки и та други места.

<!–

–>

MWC 2017: Скенер SCIO показва какво има в храната ни

Спектрографски скенер, който се вгражда в смартфони, може да разкрие с абсолютна точност какво съдържа храната, която ядем. SCIO е устройство, което за няколко секунди сканира състава на всичко, поднесено пред камерата на смартфона, и докладва за съдържанието, се видя на демонстрацията по време на Световния мобилен конгрес в Барселона (MWC 2017).

Спектрографският анализ е най-прецизният метод за идентифициране на химическия състав на всякакъв вид тела. Досега обаче тази технология винаги е била „заключена” в лабораториите на научно-изследователските институти.

SCIO представлява миниатюрен вариант на спектрограф. Поднесен към храната, той сканира за няколко секунди съдържанието й. Съставът се визуализира на дисплея на телефона посредством специализирано приложение.

Анализът на състава на храната е едно от възможните приложения на технологията. За тази цел екипът на SCIO е направил система, която дори оценява качеството на плодовете, зеленчуците и другите видове храни, които можем да си купим в магазина. На екрана се показват също така данните за хранителната им стойност – калории, мазнини, въглехидрати…. Понякога се оказва, например, че не най-добре изглеждащите ябълки са най-добре узрели.

Друго приложение на мобилния спектрограф е анализът на състава на лекарства. Това може да спаси мнозина от закупуване на фалшиви медикаменти – проблем, който се разраства в глобален мащаб. Функцията е ценна при купуването на лекарства, които са много скъпи или трудно достъпни и затова на пазара често се явяват техни евтини имитации, които обаче могат да са опасни.

Спектрографът се вгражда редом с камерите на смартфоните,обясниха от SCIO. Засега не е възможно човек сам да си купи такава джаджа и да я монтира като приставка на телефона си. Някои от популярните китайски производители на смартфони обаче вече имат модели с вграден SCIO. Скоро такова устройство ще бъде пуснато на пазара и от един от топ-5 производители на смартфони в света, обещават разработчиците на спектрографа.

<!–

–>

MWC 2017: Нанджинг – град, управляван от умни системи

Софтуерът за интелигентно управление черпи данни от сензори, разположени на ключови места в градската среда

Зелени, жълти и червени ивици, пулсиращи и сменящи цветовете си – така изглежда картата на един град, управляван от „умни” дигитални системи в реално време: Нанджинг. Зелените ленти представляват улиците със спокоен трафик, жълтите – малки задръствания, а червените – тежко натоварени артерии и кръстовища. Заедно с трафика на картата има зелени, жълти и червени маркери за проблеми с електрозахранването, течове на ВиК мрежата и проблеми във всички други инфраструктури.

Красивата картина не е добро пожелание, а реален кадър от умна градска система, разработена първоначано за Хамбург в Германия от SAP и след това внедрена в Стокхолм и Нанджинг. За нея разказва един от големите дисплеи в рамките на изложението Световен мобилен конгрес в Барселона (MWC 2017).

Софтуерът за интелигентно управление черпи данни от сензори, разположени на ключови места в градската среда. Той представлява цяла екосистема, в която са свързани операторите на транспортната мрежа, водната инфраструктура, електропреносната система, мрежите за пренос на интернет, газ и всички други градски инфраструктури. Тяхното текущо състояние се визуализира съгласно предварително зададени критерии – в различни цветове. По този начин платформата визуализира реалния “пулс” на града.

Местните власти могат да реагират на проблеми още при тяхното зараждане. Така например, при натрупване на тежък трафик на дадено кръстовище могат да се вземат своевременни мерки за пренасочване на автомобилите по по-подходящи маршрути.

Не по-малко ценна е функцията за прогнозен анализ. Това е възможност, с която все повече облачни бизнес системи се хвалят – и не без причина. Функцията осигурява прогнози за очакваното изменение на всеки от проследяваните показатели във вид на семпла графика с криви. Прогнозата се базира на тенденции, които се очертават постепенно с натрупването на данни в системата.

Ползите от интелигентното управление са многобройни. Успокояването на трафика, навременното реагиране на аварии в електропреносната мрежа и адекватната подготовка за предстоящи събития са само няколко примера за огромния потенциал на този вид управление. Екологията в градската среда се ползва действително много от умните решения. Намаленият трафик означава по-малко вредни емисии, а гладкото функциониране на инфраструктурите – ефективно използване на ресурсите.

С подобна система и управлението на еднократни градски събития става значително по-лесно. Например, един предстоящ концерт в центъра на града не би смутил обичайния ритъм на живот с „традиционните” задръствания, претоварвания на градските автобуси, угасване на цели квартали, замърсяване на централните градски части.

Разработена пилотно за Хамбург, системата за умен град, базирана на SAP HANA, потвърждава това, което технологичният свят често пропуска да отчете: успешното „умно” управление е плод не толкова на ИТ, колкото на воля на градската управа и упражнение по сътрудничество. Участието на операторите на различните инфраструктури е в основата на ефективното действие на „смарт-сити” решенията.

Преди те да се включат обаче именно местната власт е тази, която трябва да „даде тон” за въвеждането на ефективни и интелигентно разработени системи за управление. В конкретния случай инициативата за въвеждането на системата за умен град е на Нанджинг – един от май-замърсените градове в Китай, който обаче предприема смели стъпки за справяне с лошото качество на въздуха.

От решаващо значение в този процес е местните власти да имат цялостно виждане за градския организъм. Без интеграция на всички инфраструктури в единна система не е възможно да се постигне положителен резултат.

<!–

–>