Месечни архиви: април 2017

Гласовата технология ще убие брандовете

Гласът се превръща в главна технология, която в крайна сметка ще убие брандовете в търговията

Все по-популярните гласови помощници ще променят коренно начина, по който хората пазаруват и ползват услуги, и в крайна сметка ще убият брандовете, прогнозира професорът по маркетинг от Нюйоркския университет – Скот Хелоуей.

„Главна технология на 2017 година ще стане гласът”, казва професорът в интервю за Business Insider. Той знае и името на главния „убиец на брандовете” – това е гласовият помощник Amazon Alexa. „Смятам, че Amazon много удачно обедини гласовата технология с половин милион потребители, за да убие брандовете”.

Хелоуей обръща внимание на промяната в маниера на потребителите при търсене на информация за стоки и поръчките им в интернет магазините. Наблюдават се две тенденции, които ще доведат до гибел на брандовете – преход към онлайн търговия и изместване на вниманието от бранда към цената.

Интернет промени всички сфери на живота ни, вкл. и търговията. Наред с обичайните магазини възникнаха онлайн търговци, най-успешният от които се оказа Amazon. В онлайн пространството започнаха да влизат и физически магазини, за които продажбите на стоки през интернет е начин да съкратят разходи, а понякога и да спасят бизнеса си.

По данни на Credit Suisse, само от началото на годината в САЩ са затворени 2800 магазина, което е два пъти повече, отколкото през миналата година. Ако темповете се запазят, то като цяло за годината броят на затворените магазини ще достигне 8600, или повече отколкото през кризисната 2008 г. Според анализ на AlixPartners, в периода от 2012 до 2016 г. делът на онлайн магазините в общия брой на продажбите е нараснал от 10,5% до 15,5%.

Потребителите, от друга страна, вече формират по-общи заявки за търсене вместо да търсят продукт от конкретен производител, отбелязва проф. Хелоуей. Алгоритъмът за търсене е съставен така, че да показва на първо място най-евтините продукти. И хората ги купуват, без да обръщат внимание на бранда. Гласовите помощници ще засилят тази тенденция – те предлагат най-изгодните като цена оферти, а останалите продукти дори остават незабелязани от хората.

„Когато влезете в магазин, вие виждате опаковки, стелажи, по-високи и по-ниски цени. Големите брандове – от Unilever и Procter & Gamble до Kraft и Heinz – работиха върху това в продължение на десетилетия и похарчиха милиарди долари. Но когато вие поръчвате стоки за широко потребление с помощта на гласов асистент Amazon Alexa, не виждате тези неща”, посочва професорът.

Статистиката в заявките за търсене на Google и гласовите команди на Alexa показва, че процентът на споменаване на брандовете намалява. Amazon, с поддръжката на 500 хиляди потребители на Alexa в момента, обяви война на брандовете, смята проф. Хелоуей.

„Amazon ще намира за наносекунди най-добрите предложения и ще ви предлага стоки с най-големите за себе си маржове, които за вас ще бъдат просто паста за зъби от Amazon”, обобщава професорът.

<!–

–>

Виртуалните заплахи стават хитри и нагли

Кибератаките стават все по-интелигентни и не целят само финансова изгода, заяви Георги Шарков, национален координатор по киберсигурност

Съвременните виртуални заплахи не само са силно мотивирани от финансова изгода, но и са отлично конструирани откъм „социален инженеринг“ и технически качества. Те преодоляват с лекота съществуващите компютърни механизми за защита и поставят в риск не само компютрите и данните в тях – а наред с това и банковите сметки на потребителите, но и застрашават все по-голяма част от обкръжаващата ни среда. България, уви, е в „червения списък“ и откъм брой потърпевши от виртуални заплахи, и откъм комуникации със злонамерени сървъри по света.

Кибер-атаките стават все по-интелигентни и вече не целят само финансова изгода, разказа Георги  Шарков, национален координатор по киберсигурността днес по време на форума „Тенденции в киберсигурността“, организиран от Microsoft България. Една от най-модерните съвременни схеми е нападението, при което данните на компютъра на жертвата биват криптирани от незнайни хакери, които обещават на потребителя да ги декриптират срещу определена сума. Тези атаки са известни още като „ransomware”. Криптирането става след първоначално заразяване, което обикновено е незабележимо за потребителя до деня на изнудването.

Още по-неприятното е, че плащането на откупа не решава проблема. Приемането на условието поставя жертвата в категорията „склонни да плащат“ и те неизбежно биват въвлечени в следващи, по-сложни схеми за изнудване. Все по-често хакерите искат жертвата им не само да плати още пари, но и да разпрати имейл със зловредния код до голям брой свои приятели и познати.

Едновременно с това много успешно се развиват атаките тип „спешно финансово задължение“. Това са писма, в които се твърди, че получателят дължи някому дадена сума и веднага, спешно трябва да я издължи – в противен случай го очакват санкции. Такова писмо обикновено приканва получателя да прочете своя „договор“ – прикачен файл, който инсталира зловреден код. Обичайно измамните писма пристигат под формата на съвсем легитимно изглеждащи съобщения – например от НАП, от съдия-изпълнител, от банка или кредитен оператор, разказа Шарков.

Единно решение за справяне с атаките не съществува. Всъщност, виртуалните заплахи все повече разчитат на комбинация от фактори, за да „пробият“. Използването на остарели технологии, най-често софтуер без ъпдейти, е едно от условията, които облекчават подобни атаки, каза Робърт Косла, регионален мениджър на Microsoft за сектора „обществена безопасност, национална сигурност и отбрана“ за Централна и Източна Европа.

Зле управляваните виртуални идентичности са друг фактор – кратки и лесни пароли, зле проектирани нива на достъп и др. Социалният инженеринг, за който вече стана дума, е трети, много мощен компонент от микса на виртуалните атаки. Наред с това значение имат и софтуерните уязвимости. Най-често злонамерените компютърни специалисти използват комбинация от тези фактори.

Виртуалните заплахи все повече разчитат на комбинация от фактори, за да „пробият“, поясни Робърт Косла, регионален мениджър на Microsoft за сектора обществена безопасност, национална сигурност и отбрана

Обикновено 1-2 дена са достатъчни на зловредния код да „пробие“ защитите и да се настани удобно в устройството на потребителя – компютър, телефон. Следва период, в който зловредният код остава латентен – средно 150-200 дена, казва Косла. Това е времето, в който софтуерът е готов да действа, но изчаква дадено събитие, например отдалечена команда. Възможно е през това време той да „източи“ данните на потребителя – например търговски документи, чертежи, схеми и други, които впоследствие служат за изнудване.

За съжаление, около 70% от заплахите днес остават неразпознати от съществуващите локални системи за защита, каквито са антивирусните програми, сподели мениджърът от Microsoft. За сметка на това злонамерените компютърни специалисти много ловко използват страха на потребителите. Затова продължават да сработват добре атаките, при които даден сайт предупреждава наивния потребител, че на неговия компютър има зараза, и му предлага да я изчисти. Действително, компютрите на жертвите започват да работят по-бързо, както сайтът е обещал, обясни Шарков – но това е, защото зловредният код е прекратил работата на защитния софтуер и редица други важни приложения.

Тенденцията е изключително мрачна на фона на настъпването на така наречената четвърта индустриална революция. Вече са известни случаи на хакнати смарт телевизори, които прекратяват предоставянето на каквито и да е услуги, докато изнудваните им собственици не изпратят пари на изнудвачите си. Известни са и случаи на хакнати бордови компютри на автомобили. Още по-некомфортно звучи вероятността хакери да спрат – чрез атака врху смарт климатизацията – отоплението на цял блок, училище или болница – и да искат откуп.

Перспективата вещае потенциални пробиви при всички други смарт системи, които бързо навлизат във все по-дигитализираното ни ежедневие. Особено внимание трябва да бъде насочено към сигурността в света на биотехнологиите и безпилотните автомобили.

<!–

–>