Месечни архиви: април 2019

Иновационна програма ще предефинира грижата за здравето

„Един от най-красноречивите фактори за зрелостта обществото е начинът, по който то полага грижа за здравето и благоденствието на възрастните хора и на децата“, казва Даниел Томов (вдясно) – управляващ партньор в Eleven (източник: Eleven)

Първа по рода си у нас иновационна програма цели да предефинира грижата за здравето с помощта на технологиите. Целта на SOinventure – инициатива на фонда Eleven и Софарма Трейдинг – е да намери решения за предизвикателствата пред съвременната здравна индустрия.

В основата на SOinventure стои нуждата от трансформация на традиционния, реактивен подход при опазване на физическото и ментално здраве на поколенията и насърчаване на активна грижа, превенция и профилактика, където водеща роля имат технологиите.

Подобреният достъп до интегрирани здравни услуги през целия живот независимо от физическата локация, изграждането на свързани общности и повишаване качеството на живота и здравето, са само част от темите, провокирали създаването на програмата SOinventure.

„Един от най-красноречивите фактори за зрелостта на обществото е начинът, по който то полага грижа за здравето и благоденствието на възрастните хора и на децата“, сподели Даниел Томов, управляващ партньор в Eleven.

Форматът на SOinventure включва платформа за работа със стартиращи компании с готови решения в сферата на здравните технологии (healthtech) и вътрешен акселератор в рамките на Софарма Трейдинг по предварително определени предизвикателства.

В рамките на програмата стартъпи с вече оформени идеи за продукти и услуги ще могат да кандидатстват със своите решения в областта на:

  • Грижа и здраве за възрастните поколения;
  • Аптеката на бъдещето;
  • От реактивна към проактивна грижа за здравето през целия живот с помощта на дигиталните технологии.

Прозорецът за кандидатстване по програмата е отворен до 30 май. До пет компании ще влязат като активни участници в първата „healthtech“ програма SOinventure, която се провежда в екосистемата за технологични фирми и таланти Campus X.

С помощта на методологията „дизайн мислене“, обучения от експерти и менторски сесии, ръководени от студиото Creative Shower, участниците ще могат да подобрят продуктовото си предложение и бързо да достигнат до фаза на готовност за интеграция с бизнеса.

Успоредно с това, по индивидуално разработена методология от Creative Shower, ще работи и вътрешният акселератор в Софарма Трейдинг, в който най-добрите идеи на служители ще получат възможност да прераснат в бизнес проект в компанията.

„Със SOinventure искаме да отидем отвъд опазването на здравето и да бъдем активната страна в създаването, с помощта на технологиите, на един по-смислен и по-удовлетворяващ живот на всеки един човек”, коментира Димитър Димитров, изпълнителен директор на групата компании Софарма Трейдинг.

<!–

–>

Nuvolo отвори център за технологии и иновации в София

Центърът на Nuvolo в София е част от плана на компанията за глобална експанзия (източник: Nuvolo)

Софтуерната компания Nuvolo, една от 500-те най-бързо развиващи се фирми в САЩ през 2018 г., разширява бизнеса си с откриване на Център за технологии и иновации в София и европейска централа в Лондон.

Nuvolo е американска компания, базирана в Парамус, Ню Джърси, и екип, разположен на три континента – Америка, Европа и Азия. Нейните софтуерни решения стъпват на облачната платформа ServiceNow, която става все по-търсена в проектите за дигитална трансформация на бизнеса.

Европейската експанзия на Nuvolo адресира нарастващата нужда от технологични решения за дигитално управление на сгради и съоръжения. Инвестициите в Европа отразяват стремежа на компанията за глобално присъствие, посочиха от Nuvolo.

„Ние сме уверени, че можем дa надхвърлим темповете на растеж в САЩ, тъй като модернизацията и дигиталната трансформация водят до създаване на много нови бизнес отношения на този пазар. Планираме значително разширяване за 2019 – 2020 година”, заяви Том Станфорд, главен изпълнителен директор на Nuvolo.

Центърът в София се фокусира в няколко направления: разработване и развитие на нови софтуерни продукти, технологични иновации, въвеждане на процеси и технологии за дигитално управление на сгради и съоръжения.

„Продължаваме интензивно да разширяваме екипите, като планираме бързи темпове на ръст, поради големия брой клиенти и проекти на европейския пазар. Едновременно с това сме силно фокусирани върху изграждането на култура, в която енергията на „стартъп“ духа да се съчетае с високото нивото на знания и компетенции, които очакват клиентите от „ентърпрайз“ сегмента в Европа“, сподели Ангелина Джаджева, HR мениджър в Nuvolo.

Центърът за технологии и иновации в София ще даде възможност на специалистите да участват в най-новите разработки за автоматизация на бизнес процеси и клауд-базирани решения, подчертаха от компанията.

<!–

–>

Хакерската общност наброява няколко десетки хиляди

Хакерите общуват помежду си в закрити форуми, достъпът до които не е лесен и струва пари (източник: CCO Public Domain)

Хакерите в света са разпределени в 14 големи обединения, като общият им брой възлиза на няколко десетки хиляди, твърди изследване на компанията за сигурност Лаборатория Касперски.

Най-много хакери се занимават с атаки срещу финансови институции, вкл. банки, компании от сектора и определени лица. Технологично най-подготвени пък са разработчиците на шпионски софтуер.

Хакерите общуват помежду си в закрити форуми, достъпът до които не е лесен и струва пари. Вариант за влизане в общността е поръчителството от човек с репутация, но в случай на провал поръчителят го очаква сериозно наказание.

Лаборатория Касперски твърди, че нейни служители имат достъп до хакерските форуми, като преди това са минали многогодишна подготовка. Акаунтите им са пазени внимателно, за да не бъдат блокирани. Работата често се състои в обучаване на сътрудници.

От компанията поясняват, че не търсят конкретно никого, а просто изследват новите хакерски методи. От форумите може да се почерпи информация, която позволява оптимизиране на антивирусните продукти преди излизането им на пазара.

В най-популярните полузакрити хакерски форуми пребивават хиляди потребители, а ежедневно в тях се появяват 20-30 нови теми. Напълно затворените форуми са място само за специалисти с определена репутация и обикновено не превишават 100 души.

Хакерите с висше ниво на експертиза са няколкостотин в целия свят. Те търсят уязвимости от типа „zero day“ и други, за които все още липсват кръпки. Специалисти от антивирусните компании често общуват с хакерите на конференции и други събития.

Известни са 11 хакерски специализации. Така например, координаторите следят за всеки етап на операцията и реагират на промените, докато „инсайдерите“ обединяват данни от компаниите. Операторите замитат следите от атаката, а т.нар. „дропове“ обналичват парите или доставят данните.

Разработката на злонамерен софтуер е доста печелившо занимание, коментират специалистите по сигурност. Но хакерите ентусиасти, действащи самостоятелно, останаха в миналото. Романтиката приключи, а хакерството днес е сериозен и печеливш бизнес.

<!–

–>

Как Брекзит скара редакторите на Wikipedia

Брекзит раздели сериозно британското общество (източник: CCO Public Domain)

Излизането на Великобритания от Европейския съюз, накратко Брекзит, даде началото на не един и два вица през последните месеци, но страницата на Wikipedia относно Брекзит е терен на остри спорове, стигащи до люти заплахи. Редакторите се карат жестоко. Сипят се обвинения, създават се фалшиви профили – страницата се е превърнала в арена на безмилостната война за това кой и как пише историята на Обединеното кралство в реално време.

Първоначално замислен още през януари 2014 г., това, „Предложеният референдум за членството на Обединеното кралство в Европейския съюз“ е тема на статия в Wikipedia, дълга 11 757 думи – същинско чудовище.

Но размерът на статията е най-малкият й проблем. В лични разговори и в дискусионни страници редакторите разказват истории за борба за влияние, боричкане чрез фалшиви акаунти и генериране на анонимни фигури, които се стремят да напълнят статията с информация, подкрепяща една или друга лична гледна точка.

Огнени пристрастия

„Бях силно ангажиран със страницата за Брекзит, но се отказах преди повече от година, защото нивото на пристрастия се оказа невъзможно за разрешаване, а опитите да се справим с това не доведоха до полезен резултат“, казва EddieHugh, редактор на Wikipedia с 186 редактирания на страницата по темата, цитиран от Wired. След напускането на страницата, сега EddieHugh редактира страници за мрачни джаз музиканти от средата на века.

За страстните писачи в Wikipedia, които все още се напъват да редактират страницата, битката срещу пристрастията е буквално безкрайна. „Wikipedia се пише от неутрална гледна точка“, гласи вторият от петте стълба на уеб-енциклопедията – основните принципи, които ръководят редактирането на сайта. Но кой може да каже какво се счита за неутралитет в случая?

Надежден източник ли са икономистите?

Някои от обвиненията гласят, че в страницата има анти-Брекзит пристрастия, защото в статията се говори за „надеждни икономически изследвания“, които говорят за негативно въздействие на Брекзит.

Едно изречение, добавено от редактора Snoogans към първите параграфи на страницата, е особено спорно. В началото на статията той говори за „широк консенсус“ сред икономистите, че Брекзит ще навреди и на икономиката на Великобритания, и на тази в ЕС. Скоро след добавянето на изречението обаче редакторът забелязал, че други редактори се опитват да премахнат редакцията му.

Те твърдят, че икономистите не са достатъчно надеждни, за да бъдат източник на информация за статия в Wikipedia. Правилата на енциклопедията пък не съдържат конкретни указания за позоваването на икономисти. Регламентът само препоръчва „академични и рецензирани публикации, учебни монографии и учебници“.

Други редактори пък искат целият раздел, в който подробно се описва въздействието на Брекзит, да бъде преместен в отделна статия. Според тях, статията е станала твърде дълга и тромава. Със своите 72 900 знака статията попада категорично в категорията на Wikipedia „вероятно трябва да бъде разделена“.

Речник

Други дебати се въртят около речника на статията относно Брекзит. А в това отношение английският изобилства от красноречиви думи, които носят всевъзможни нюанси и отенъци.

Сам по себе си английският език е доста гъвкав и позволява лесно генерирането на нови понятия, което не е в разрез с граматиката и правилата на речта. Затова не е учудващо, че речникът на статията за Брекзит съдържа 19 термина, които са генерирани от обществеността само във връзка с излизането на Великобритания от ЕС.

Дали „напускачи“ е най-добрият начин да се говори за поддръжниците на Брекзит? А може би трябва да се каже „брекзитьор“? Допустимо ли е крайните поддръжници да се наричат „брекстремисти“, или това звучи обидно?

Неотдавнашна тема на дискусия сред редакторите на страницата е терминът „отеглисти“ (т.е. оттеглящи се). На английски думата е „quitlings“, което нарочно или случайно звучи като „Куислингс“ – и всеобщото мнение е, че това нарочно наподобява името на норвежкия нацист-симпатизант Видкун Куислинг – човек, чието име се превърнало в синоним на предател.

Свързани теми

Разбира се, самата статия за Брекзит е главната „черната дупка“ в центъра на лютата война на редакторите в Wikipedia. Но не само те са участници в дебати, спорове и обвинения. Има десетки други страници в Wikipedia, които по един или друг начин правят препратка към Брекзит.

Например, има страница за „Брекзитовка“ – марка водка, създадена, за отбелязването (или състраданието към) гласуването за Брекзит. Има и музикална група Breunion Boys – холандска банда, изпяла песен под заглавие „Британия, върни се“ („Britain Come Back“), призоваваща хората във Великобритания да се опитат да спрат Брекзит.

Прилежни, гневни, хитри

Някои редактори на статията се интересуват повече от това да коригират грешките, отколкото да се въвличат в бурните политически дебати, свързани с Брекзит. Например, Tlhslobus, бивш софтуерен разработчик от Дъблин, казва, че се намесва, когато види нещо, което се нуждае от поправка, но се опитва да избягва големите редакции на страницата за Брекзит.

Когато забелязал, че на страницата има грешка в подробностите относно решението на Европейския съд, че Обединеното кралство може едностранно да отмени член 50, Tlhslobus тихо се намесил, за да направи няколко дребни корекции. Той обаче прецизира детайлите, оставяйки тежката работа на редакторите, които имат енергия да се справят със стреса, свързан с направата на значителни промени в такава спорна публикация.

За английската политика има доволно много информация и всяка редакция в Wikipedia по темата Брекзит среща противници (източник: CCO Public Domain)

Ала това, което може да изглежда като прилежност за някои редактори, може да изглежда като злонамереност за други. В дискусионни форуми и групи има редица критици на Wikipedia – сред тях и гневни бивши редактори – които са скептични към цялата мисия на Wikipedia. Там те изливат на воля критиките си към сайта.

Дългогодишен неин наблюдател твърди, че „някои редактори създават няколко акаунта, за да се опитат да подкрепят своята гледна точка в страницата“. Един от акаунтите, редактиращи страницата за Брекзит, според анонимния критик, „може всъщност да е нов акаунт на редактор, комуто е забранено да пише в Wikipedia, но той се старае да се „върне“ и да е подвизава в сайта под нови псевдоними.

Да се докаже подобно обвинение пък е доволно трудно. Редакторите на Wikipedia са анонимни и общността е почти напълно саморегулирана. Голяма част от статиите се пишат от малък брой хора – около един процент от редакторите. Новаците в редактирането традиционно се посрещат недобре – факт, който демотивира много хора, желаещи да дадат своя принос към енциклопедията, за да е по-полезна.

„Има една вродена враждебност към всеки новодошъл“, казва Emass100 – канадски студент, който започва да редактира в Wikipedia, когато прави свой университетски проект за китайските политици и тогава разбира, че много от тях нямат свои собствени страници в Wikipedia.

Но за разлика от китайските политици, за английската политика има доволно много информация. Всяка редакция среща противници и се защитава яростно от авторите си. Всички мотиви постоянно се поставят под съмнение. Никой не е сигурен кой стои зад кой акаунт. Непрекъснато бликат подозрения.

<!–

–>