Месечни архиви: декември 2019

Двугодишният цикъл на смартфоните е почти мъртъв

Потребителите вече се стараят да използват телефона си дори повече от три години
(снимка: CC0 Public Domain)

Повечето хора вече използват мобилните си телефони поне по три години, преди да си купят ново устройство, според ново проучване на Ting Mobile. Само 10 процента от потребителите сменят телефона си заради мерак просто да имат най-новия и най-модерен модел.

Беше време, когато хората нямаха търпение да изплатят телефона си, за да хукнат към най-новия и най-актуален на пазара модел – но това време е минало. Днес хората изчакват възможно най-дълго, преди да се сдобият с ново устройство.

Доставчиците на мобилни телефони искат потребителите да си купуват колкото може повече – всяка година нов смартфон, ако може и по-често даже. Ала проучване на Ting Mobile показва, че двугодишният цикъл за смяна на телефона е минало за все повече хора. Потребителите се стараят да използват устройството си дори повече от три години – докогато изобщо е възможно, според проучването.

Това е добра новина в светлината на „пристигането” на новото поколение 5G смартфони, за които специалистите предупреждават, че би било прибързано да се купуват точно сега.

От 3640 души, които фирмата е анкетирала, 47 процента са казали, че притежават последния си телефон в продължение на три до пет години. Има даже 8 процента, които са изчакали повече от пет години, преди да си купят нов модел. 30 на сто са сменили устройството на втората година от придобиването му, а 15 процента са купили нова джаджа след една година или по-малко.

„Много години хората бяха подложени на натиск да преминат към нов телефон, въпреки че старият им апарат си е с перфектна функционалност, затова сега е окуражаващо да видим, че толкова много от анкетираните използват своите устройства значително по-дълго”, коментира пред Medim директорът на Ting Mobile – Андрю Мур-Криспин.

По неговите думи, хората са по-съзнателни за неща като цена и основна функционалност на телефона. Те не се интересуват толкова много от това да разполагат с най-новата, най-готина технология – нещо, което може да не е чудесна новина за големите производители тази година.

Само 10 процента от анкетираните са казали, че са си купили нов телефон от мерак просто да имат най-новата, най-модерна и „яка” марка. Други 32 процента са сменили устройството си, тъй като предишният им телефон вече не е работел както по-рано, а 23 процента са го направили, защото телефонът им е бил счупен, повреден или загубен.

Както може да се очаква, по-младите са по-напористи за купуване на нов телефон: 40% от хората на възраст до 24 години са сменили телефона си след около една година ползване. Най-склонни да ползват устройството си колкото се може по-дълго са възрастните: в групата 55-64 г. половината от хората са намерили начин да ползват телефона си между 3 и 5 години.

Интересни данни разкрива проучването за съдбата на старите телефони. Така например, 4% от потребителите, сменили телефона си, са забравили да изтрият личните си данни, преди да предадат за рециклиране устройството, да го дарят или подарят на някого.

Цели 42% признават, че старата джаджа спи някъде в някое чекмедже в дома им. От тези, които са „рециклирали” телефона си, 28% реално са продължили да го ползват под друга форма – например като музикален плейър. Мнозина са го подарили на свой близък, най-често – на дете от семейството.

На фона на усилията на телеком-оператори по цял свят да разгърнат пето поколение мрежи (5G) в идните месеци ще стават все по-настойчиви рекламите и предложенията за придобиване на нов телефон с 5G функционалност. Специалистите обаче предупреждават, че все още е рано да се купуват подобни устройства.

5G мрежите са едва „в зародиш”, на много места все още не са потвърдени честотните диапазони за новото поколение мрежи. Затова потребителите не бива да се поддават на агитациите на производителите да си купят 5G телефон, въпреки че търговците ще се опитат да ги убедят, че с подобна покупка си „гарантират бъдещето”.

<!–

–>

Изкуственият интелект и краят на професията на преводача

AI преводачите все още са само инструмент, който помага на хората „да добият идея за какво става дума”
(снимка: CC0 Public Domain)

Няколко дузини професии са на път да изчезнат, защото дейността им скоро ще бъде извършвана от машини с изкуствен интелект, уверяват ни технологичните експерти. Измежду всички тях, според специалистите, е и тази на преводача.

Google Translate направи революция, превеждайки между почти всички възможни езици на света, а отскоро дори в реално време. Преводачите изглежда не споделят разбирането, че скоро ще станат излишни. Може би просто ги е страх от това, което предстои?

Далеч от истинския разум

Машинният превод е далеч от момента, в който ще замени истинския преводач, казва пред The Atlantic Дъглас Хофщадтер – дългогодишен преводач, боравещ с няколко езика, сред които английски, немски, френски и китайски, известен с превода си на Пушкиновия „Евгений Онегин” от руски на английски.

С няколко експеримента в Google Translate Хофщадтер успява да се увери, че изкуственият разум е далеч от това, което реалният разум умее – да разбира. Моментът, в който преводачите ще имат причина да отстъпят своя стол на машините, е все още далеч, доказва Хофщадтер.

В писмо от 1947 г., математикът Уорън Уивър, защитник на ранния машинен превод, казва на Норберт Винер, ключова фигура в кибернетиката: „Когато гледам статия на руски език, си казвам: „Ха, това в действителност е написано на английски, обаче е кодирано с някакви странни символи. Сега ще трябва да го декодирам”.

Няколко години по-късно обаче същият човек споделя съвсем различна гледна точка: „Никой разумен човек не смята, че машинният превод може да постигне елегантността и стила [на превода чрез преводач]. Пушкин няма причина дори да трепне”.

За човек, който някога е превеждал текстове като тези на Шекспир или Пушкин, изказването на математика има дълбок смисъл. Нима е способна една машина да създаде превод, в който ги има и римите, и ритъмът на речта, и всичките нюанси на думите с техните фини значения и оттенъци?

Какво (не)могат невронните мрежи

Днес машинният преводач претендира да е много по-способен, по-кадърен в тази работа, защото разчита на „дълбоки невронни мрежи”. Това кара все повече експерти да настояват, че хората-преводачи скоро ще станат просто контрольори на превода, редактори – хора, които преглеждат готовия превод и само в случай на нужда се намесват, за да оправят някоя и друга грешчица.

Хофщадтер подлага на изпитание тази теза, експериментирайки с няколко текста на френски, немски и китайски. Опитът му доказва, накратко казано, че Google Translate може доста добре да „декодира”, ако използваме отново думите на Уивър – ала не и да разбира, за да може да предаде смисъла на превеждания текст. Услугата на изкуствения разум се свежда до сбор от преведени думи, но те трудно могат да предадат смисъла поради липсата на… осмисляне.

В първия си опит Хофщадтер подава на машинния преводач текст за превод от английски на френски, който гласи: „В тяхната къща имаше от всичко по две бройки. Там стояха неговата кола и нейната кола, неговата хавлиена кърпа и нейната хавлиена кърпа, неговата билиотека и нейната библиотека”.

Предизвикателството изглежда неголямо, ала във френския език думите „негов” и „неин” не се съгласуват с притежателя, а с вещта, която е обект на притежание. Преводът на машината се оказва катастрофален. Не става ясно на кого е колата, на кого е хавлията – програмата използва едни и същи думи и в двата случая.

„Ние, хората, знаем различни неща за семейния живот – за двойките, за домовете им, за личните вещи, за споделените вещи, за ревността, за гордостта, за конкуренцията, за неприкосновеността и много други фини неща, на фона на които изглежда странно в една семейна двойка да има хавлиени кърпи с бродерия „неговата” и „нейната”, разсъждава Хофщадтер.

„Ала машинният преводач не е наясно с тези ситуации. Той не е наясно със ситуации изобщо. Той знае само низове от думи, които са съставени от низове от букви. Той обработва низовете мигновено, но не осмисля, не си представя, не си спомня, не разбира”, казва ученият.

Не по-малко странности възникват в превода между английски и немски език, както и обратното. В подадения текст става дума за сложна политическа обстановка и група професори, които решават да бранят своя факултет от „нежелани” хора – такива с противоположни политически разбирания. В директния превод обаче машината нарича последните „странни”. Макар че буквалното заместване на думите допуска подобен превод, смисълът напълно се изгубва.

Най-показателен сред експериментите на Хофщадтер обаче се оказва преводът между английски и китайски. В един абзац преведен текст се появяват дузина странности, които или изменят, или тотално съсипват смисъла на оригинала. Главният герой Жунгшу, който е преподавател и обгрижвал своите студенти, готвещи се за завършване, се оказва сам по себе си завършващ студент. На места името му е преведено като „Жунгю” или с други вариации. Някои изречения въобще нямат смисъл.

В последното си изречение обаче оригиналният текст казва нещо, което и Хофщадтер не разбира. Главният герой трябва, буквално преведено, да „южно книга зала ходи помощник”. Този каламбур не може да звучи смислено и Хофщадтер признава, че за него самия тази фраза е абсолютно непонятна. За да я преведе, той се принуждава да седне и да чете, за да научи за китайската история и култура нещо, което не е знаел по-рано.

„Открих, че терминът датира от династията Цин (1644–1911 г.) и касае интелектуалец-помощник на императора, чието задължение е било да помага на императора (в южния кабинет на императорския дворец) да изготвя стилно официалните си изявления. Двата китайски знака, които поотделно означават „върви пеша”, всъщност образуват дума, обозначаваща „помощник”. И така, имайки предвид тази информация, се оказа, че става дума за специалния помощник в южния кабинет”, разказва Хофщадтер.

Фино изкуство

По ирония на съдбата той научава всичко това след търсене чрез най-популярната търсачка. „Доста е странно, че Google Translate не може да се обърне към услугите на Google Search, за да разбере смисъла на превода”, коментира Хофщадтер. Иначе казано, машинният превод успява да генерира купчина думи, салата от произволни слова, но те не образуват смислено твърдение.

Случилото се дава основание на Хофщадтер да подчертае, че преводът е изключително фино изкуство, което се опира на човешката практика, на знанието и многото години жизнен опит, както и на въображението. Това са неща, които изкуственият разум няма и надали скоро ще има – поне не и в предстоящите няколко години, за които компютърните изследователи настояват, че ще донесат голямата промяна – заместването на професионалиста от компютъра.

Когато изкуственият разум започне да разбира пълноценно, когато има жизнен опит и спомени, когато е способен да мисли, да е изобретателен, да има въображение, да е весел, тъжен, носталгичен, въодушевен, уплашен, обиден, обнадежден и т.н., тогава навярно ще е и способен да превежда между различните езици, казва Хофщадтер. Дотогава той си остава инструмент, който просто помага на хората „криво-ляво да добият идея за какво става дума”.

<!–

–>

Генно инженерство в борбата с анемията

Имунният отговор е една от основните бариери при CRISPR-базираното лечение
(снимка: CC0 Public Domain)

Лечението на кръвното заболяване сърповидно-клетъчна анемия се насочва в ново направление, благодарение на генното инженерство и по-конкретно на CRISPR технологиите. Работи се и върху разширяване на възможностите на CRISPR за решаване на други проблеми в медицината, става ясно от научно изследване.

По-рано през това десетилетие генни инженери откриха лесен начин за промяна в бактериален имунен механизъм, превръщайки го в инструмент за редактиране на генетична информация. Чрез него може да се търсят и намират определени гени в животински и растителни клетки и да се контролират ензимите под името Cas 9 по начин, по който става възможно въвеждането на нова информация от ДНК в дадени гени.

Посредством новия метод процедури, отнемащи преди месеци лабораторна работа, сега могат да костват на работещите само няколко дни, а понякога дори и часове, става ясно от публикация в Horizon, The EU Research and Innovation Magazine с автор Fintan Burke.

Според Луиджи Налдини, професор от Института за генна терапия San Raffaele Telethon в Милано, Италия, големият потенциал на генното инженерство отдавна е разкрит, но досега винаги ефективността на работата е била под съмнение. Професорът заявява, че времето преди въвеждането на CRISPR (Clustered Regularly Interspaced Short Palindromic Repeats) методите се определя като „BC” ера, или Before CRISPR.

По време на тази „ера” съществуват широко разпространени спекулации за потенциалните приложения на бързи и лесни методи за генно инженерство. Настрана от обещанията за стерилни комари и резистентни на болести банани, имаше и твърдения, че чрез CRISPR техниките могат да се премахват гени, отговорни за възникването и развитието на болести или да се добавят гени, свързани с повече здраве.

Може ли CRISPR технологиията да излекува сърповидно-клетъчна анемия

В момента в Института „Imagine” в Париж, Франция, учени изследват дали е възможно посредством CRISPR технологиите да се излекува сърповидно-клетъчната анемия – болест, дължаща се на генетично нарушение.  Тя е резултат от генна мутация, водеща до замяната на хидрофилната глутаминова киселина с хидрофобното съединение валин (аминокиселини) в молекулата на хемоглобина – белтъкът, осъществяващ преноса на кислород и въглероден диоксид в човешкия организъм. В резултат на това се стига до формирането на червени кръвни клетки със сърповидна форма, които изпълняват изключително слабо транспортната си функция.

Д-р Тристан Феликс, собственик на лаборатория, която е част от проекта „GENE FOR CURE”, обяснява, че се работи по идея, базирана на CRISPR-Cas 9 технология, същността на която е премахването на определени гени в човешкия геном. Проектът се контролира от професор Марина Кавацана.

Процесът на работа включва взимането на стволови клетки от организма на пациента, въздействие върху гените, отговорни за болестта чрез CRISPR-Cas 9 технологията и след това въвеждане на променените стволови клетки отново в тялото с цел да се облекчат симптомите на генетичното заболяване.

Проучването на д-р Феликс използва третирани чрез CRISPR-технологиите стволови клетки, благодарение на които може да започне наново производството на фетален хемоглобин. Това вещество е налице при норма основно по време на бременността и при новородените, след тези периоди друг вид хемоглобин- хемоглобин А поема основната тежест на  транспорта на кислорода и въглеродния диоксид. Установено е обаче, че феталният хемоглобин може да бъде сравнително добър заместител на нормалния хемоглобин А при възрастни.

Отключването на продукцията на фетален хемоглобин в организма се дължи на въздействието на CRISPR в посока имитиране на рядка делеция (геннна мутация, свързана с отпадане на гени), която блокира действието на генетичното изключване на синетазата на хемоглобина.

Резултати засега могат да се наблюдават само при лабораторни животни. Според д-р Феликс, проектът може да се реализира на практика успешно паралелно с приема на медикаменти за заболяването. Той е на мнение, че тези две средства ще преборят заболяването и хората, засегнати от него, ще започнат да водят нормален живот.

Предимства и недостатъци

Основен недостатък на метода е, че въвеждането на променени стволови клетки обратно в костния мозък крие сериозни хирургични рискове и налага дълъг постоперативен болничен престой. Освен това не може все още да се даде гаранция за дългосрочен резултат.

Сериозно предимство на описаната технология е това, че благодарение на въздействието върху собствени стволови клетки се избягва последваща трансплантация на чужди такива, т.е. пациентът не се излага на висок  риск от компрометирана имунна толерантност.

Все пак имунният отговор е една от основните бариери за учените, които искат да развивата CRISPR-базираното лечение в клетки на пациент – директно или индиректно (в лаборатория).

Професор Налдини работи в посока подобряване на сигурността и прецизността на бъдещата, базирана на CRISPR технологиите медицина, като част от трансатлантическия проект, наречен UPGRADE. Според професора, имунологичната бариера е един от основните проблеми на нововъведението.

Безопасни вируси и нанотехнологии

Най-широко разпространеният начин за доставяне на CRISPR в човешка клетка  е използването за целта на безопасен за човека вирус. Проблем обаче са имунните реакции на организма спрямо вирусите. Те могат да възпрепятстват доставянето на CRISPR до съответните клетки.

Промяната на някои вирусни характеристики може да реши този проблем, заявява професор Налдини. Друг подход е използването на нанотехнологиите. Съществуват различни комбинации от полимери, липиди и захари под формата на наночастици, които могат да бъдат носители на необходимия материал.

Засега обаче всичко по проекта е съвсем в началото. Проучвания се заемат с оборването на съмненията относно практическото приложение на CRISPR – технологиите. Според някои учени, поради недостатъчната точност на технологиите, ще се въздейства излишно върху части от генома, които не са зони на интерес. Друг проблем, които учени посочват е, че въвеждането на нов ген би могло да увреди друг от генома. Професор Налдини със сигурност ще работи в посока подобряване на точността при премахването и въвеждането на гени.

Ензимът Cas 9, който е отговорен за процедурите при отпадането на ген от генома, е бактериален ензим, срещащ се само в определени бактерии. Съществено значение има и ензимът рекомбиназа, който може да добавя последователности от гени. Планира се прецизна работа върху обединяването на действието на двата ензима за достигане на желания точен резултат.

CRISP не е панацея

Като цяло, професор Налдини смята, че CRISPR е удобна технология в практиката, но не и панацея, тъй като все още съществува проблема с биологичните и имунологичните бариери.

Въпреки това потенциалът на CRISPR не трябва да се подценява и може да се използва в практиката заедно с този на съществуващите генни терапии, категоричен е д-р Феликс. Той е на мнение, че сърповидно-клетъчната анемия ще се превърне в напълно лечимо заболяване в близките десет години.

Докторът също така твърди, че основната част от времето за работа по проекта и инвестициите в него ще бъдат посветени на сигурността и ефикасността му.

<!–

–>

Уникална 7-в-1 док станция – за смартфони и други устройства

Док станцията зарежда смартфони и възпроизвежда съдържание на голям екран

Когато ползваме всевъзможни цифрови устройства и често ни се налага да споделяме съдържание, определено се нуждаем от удобен инструмент, който може да улесни работата с тях. Такава роля може да изиграе, например, една многофункционална док станция.

Множество USB портове, слот за microSD карти и дори HDMI интерфейс за свързване на телевизор или монитор предоставя 7 in 1 Type-C USB-C Hub Docking Station Adapter – универсален адаптер, който може да се ползва като стойка за смартфон, за зареждане на устройства, свързване на клавиатура и мишка, както и за предаване на картина от смартфона към големия екран.

Многофункционалният док струва $37,99 в момента (намаление от 53%), а доставката на устройството до България добавя още $2,66. Срещу тази сума ще получите адаптер с един порт USB 3.0, два USB 2.0, един HDMI, два слота за карти памет и два Type-C порта за смартфони. Комплектът включва захранващ кабел, три силиконови подложки и документация. В допълнение, ще получите и скромен подарък.

Можете да ползвате адаптера 7 in 1 Type-C USB-C Hub Docking Station Adapter за много цели. Например, да поставите в него смартфон с USB Type-C интерфейс, за да свободни ръцете ви, и да го свържете към голям екран. Също така да захранвате мобилни устройства, да свързвате аксесоари като клавиатура, мишка или геймпад чрез USB портовете, флашки и твърди дискове, та дори и 4К дисплей през HDMI интерфейса.

Можете освен това да пъхнете в него TF и SD карти памет и да възпроизвеждате съдържанието от тях на големия екран, без да ползвате компютър. Адаптерът осигурява 15W изходна мощност и е съвместим с Windows 10, Android 8 и по-нови версии на операционните системи.

7 in 1 Type-C USB-C Hub Docking Station Adapter има размери 11,10×7,90×2,20 см и тежи около 100 грама. Подходящ е за използване както у дома – например за зареждане на мобилни джаджи и прожектиране на съдържание от смартфона на голям екран, така и в офиса – за оптимизация на работното място, презентации и други приложения. А цената от $37,99 е доста атрактивна за подобно многофункционално устройство.

<!–

–>

Какъв е типичният монитор за игри

Над половината (53%) от мониторите за игри имат Full HD резолюция
(снимка: CC0 Public Domain)

В последните години производителите наситиха пазара с геймърски монитори, възползвайки се от високия интерес към игрите и готовността на потребителите да плащат по-скъпо за геймърски хардуер. Статистика на сайта levvvel разкрива типичните характеристики на мониторите за игри.

На базата на анализ на стотици модели, предлагани на пазара, специалистите отсяват най-популярните параметри на геймърските монитори – размер, разделителна способност, плътност на пикселите, честота на опресняване, технология за синхронизация и тип на панела. В категорията попадат монитори с честота на опресняване 144 Hz и по-висока.

Размер

Най-популярният размер на геймърския монитор е 27 инча по диагонал. Такива са 45% от всички монитори. На второ място са 24-инчовите модели с дял от 21%. С доста висока популярност могат да се похвалят и мониторите с диагонал 31,5, 24,5 и 35 инча. Прави впечатление, че броят на големите монитори се увеличава.

Резолюция

Тук всичко е според очакванията – 53% от мониторите за игри имат Full HD резолюция (1920х1080 пиксела). На второ място по популярност се нареждат мониторите с резолюция Quad HD (2560х1440 пиксела) с дял от 35%, повечето от които са модели с диагонал 27 и 31,5 инча. Делът на останалите резолюции е много скромен.

Плътност на пикселите

Важен индикатор, свързан с разделителната способност и размера на монитора, е плътността на пикселите. Тук най-популярната опция е 109 пиксела на инч (ppi), но повечето от геймърските монитори имат плътност от 82 до 93 ppi. Минималната плътност е 68 ppi за 65-инчов монитор с резолюция 4K (3840х2160 пиксела), а най-високата е 163 ppi при няколко 27-инчови 4K монитора.

Честота на опресняване

Най-популярната честота за геймърските монитори е 144 Hz – 73,6% от моделите опресняват изображението с такава честота. Само 11,6% е делът на мониторите с честота 240 Hz, които започнаха да се разпространяват активно през последните години. Малко по-малко, 11,2%, се падат на мониторите с честота на опресняване 165 Hz.

Адаптивна синхронизация

Заслужава да се спомене технологията на адаптивна синхронизация на кадрите. Повечето монитори, 64,9%, поддържат отворения стандарт AMD FreeSync, а други 5,8% поддържат AMD FreeSync 2. Технологията Nvidia G-Sync и усъвършенстваната G-Sync Ultimate се използват съответно в 17,4% и 3,3% от мониторите за игри. Интересното е, че цели 8,7% от моделите изобщо не поддържат адаптивна синхронизация.

Тип на панела

В момента най-популярните панели за геймърски монитори са тип TN – те се използват в 45,1% от моделите. Това се дължи на факта, че такива панели могат да работят с по-висока честота: почти всички 240-херцови монитори са изградени специално на TN матрици. На голяма популярност се радват и панелите тип VA, на които стъпват 40,4% от мониторите. Но любимите на мнозина IPS панели са в основата на само 14,4% от геймърските монитори.

Най-голямото разнообразие от гейминг монитори се наблюдава в асортимента на Acer – тайванска компания разполага с 55 такива модела. Следват Asus и AOC, в обхвата на които има съответно 33 и 32 геймърски монитора. Сред водещите е и компанията MSI, която произвежда монитори сравнително отскоро.

<!–

–>