Месечни архиви: март 2020

Хакатон привлече 850 души с идеи срещу коронавирус кризата

Идеи и предложения от цяла България премериха сили в хакатон през уикенда
(снимка: CC0 Public Domain)

Над 850 души със 111 идейни проекта се включиха в най-големия хакатон в България, организиран от Power of BG и посветен на решаването на проблемите с коронавирус кризата и последствията й у нас. 

15 финалисти спечелиха 15 000 лева за идеите си, а организаторите създават фонд за последващо финансиране и подкрепа на работещи проекти за справяне с коронавируса.

Състезанието събра идеи и предложения от цяла България, фокусирани в три направления: „Спаси животи”, „Спаси общности и групи от хора”, „Спаси бизнеси”. Участниците имаха 48-часа, за да развият концепциите си с помощта на менторство от водещи предприемачи у нас.

В неделя, на 29-ти март, се състояха финалите, като жури от водещи предприемачи и експерти от различни професионални сфери в страната, в това число медицина, образование, социални дейности и др., избра 15-те най-добри идеи.

Сред отличените концепции бяха: платформа за онлайн лекарски консултации, проект, улесняващ работата на доброволците, софтуер за доставки от супермаркетите, видеа за поддържане на фитнес форма вкъщи и консултации за психично здраве по време на карантината.

Журито хареса също проект за софтуерна платформа за мониторинг на болниците в България, която ще следи и събира данни за наличности на артикули и леглова база и ще предлага профили на лекари, складови отговорници, дарители и министерства, за да следи поддържането на консистентни данни.

Отборите работиха също по казуси, зададени от Столична община и от Министерство на труда и социалната политика, които подкрепиха инициативата.

„Аз съм окуражена след тези два дни, че в България има хора, които да бъдат ядрото на една нова култура, която да ни изведе напред. Екипът, организаторите, менторите и журито взехме решение да организираме един мини социален акселератор, който в следващите няколко седмици да работи с отборите”, коментира Саша Безуханова, председател на журито по време на хакатона.

От организаторите обявиха, че има събрани още 10 000 лева от компании, които допълнително са подкрепили инициативата. Те ще влязат в наградния фонд за финалистите на следващия етап след две седмици, когато 15-те отбора ще презентират докъде са стигнали с реализацията на концепциите си.

Тогава в състезанието ще могат да се включат също други екипи и компании, които не са участвали в хакатона, но имат вече работещи проекти за решаване на проблемите, свързани с кризата. Жури от изтъкнати предприемачи ще има задачата да определи тези от тях с най-голям потенциал, които ще получат и допълнителното финансиране.

Организаторите на хакатона не спират дотук. Планира се разрастване на инициативата и за в бъдеще чрез създаване на фонд, в който да могат да се включат различни компании от цялата страна и да подкрепят финансово разработката на социалните проекти.

„Хакатонът е само началото. Нашата идея е да оставим една силна екосистема, една силна общност, която се стреми да решава истински проблеми в България”, сподели  Тодор Гигилев, основател на Power of BG u CEO на софтуерната компания Dreamix.

<!–

–>

Предлагат проследяване на Covid-19 без нарушаване на права

Някои мерки срещу Covid-19 се тълкуват като нарушаване на човешките права
(снимка: CC0 Public Domain)

Българският технологичен стартъп Мимириум създава решение за проследяване и предотвратяване на инфекцията COVID-19, което запазва личната свобода и анонимност на потребителите.

С оглед предотвратяване и ограничение на заразата, правителствата в глобален мащаб предприеха най-различни мерки за контрол и наблюдение на хората – част от които нарушават правото им на лична свобода, комуникация и анонимност.

Проектът на Мимириум е своеобразно решение за най-ефективната и доказана към момента мярка за намаляване и спиране на вирусната инфекция, а именно – бърза идентификация на болни хора и техните възможни контакти.

Mimirium Anti-Pandemic Private Tracker е цялостна екосистема, която автоматично събира местоположение и медицинската информация на крайния потребител за проследяване и изчисляване на потенциални рискове от заразяване, както и за информиране на всички засегнати страни.

Екосистемата е съвкупност от различни инструменти, която проследява без да нарушава GDPR и други законови разпоредби за поверителност на потребителите, подчертава разработчикът.  Целта на системата е да подпомогне здравната система и обществото в този период на пандемия, без да компрометира основни човешки права.

От една страна, чрез мобилно приложение ще се съхраняват данни в криптиран вид с историята на местоположенията и времето локално на личното устройство на крайния потребител. Периодът на събиране на тази информация е 21 дни, след което данните се изтриват.

Тези данни не се предават или съхраняват на сървър, като не се събират и от компанията-създател на екосистемата – Мимириум. Достъп до тези данни ще има само потребителят и единствено с негово разрешение могат да бъдат извършени криптирани изчисления, отново локално на устройството.

Решение на Мимириум може да подпомогне здравната система и обществото в периода на пандемия
(илюстрация: Мимириум)

В случай, че изчисленията покажат контакт с друг потребител, идентифициран от медицинските власти като COVID-19 позитивен, то мобилното приложение активира известие към потребителя с призив за незабавен тест в медицинско заведение.

От друга страна, чрез онлайн платформа Mimirium Anti-Pandemic Private Tracker ще действа в улеснение на здравните специалисти при идентифициране и маркиране на случаи с инфекции, като предоставя отчет с локации и времева рамка. Медицинските лица ще могат да задействат известие за заразени потребители и да стартират кампания в дистрибутираната мрежа.

Платформата ще бъде налична само за лекари, като целият медицински персонал ще бъде предварително удостоверен. Чрез нея те ще могат да задействат предупреждения, когато установят случай на заболяване; да следят колко възможни заразени потребители са били идентифицирани от системата; да маркират цяла зона като заразна за определен период и т.н.

Технологията за екосистемата е цялостно разработена и изградена, като предстои създаването на мобилно приложение, достъпно през Google Play и Apple Store, както и изграждането на онлайн платформата.

<!–

–>

Платформа дава до 10 000 лв. за препоръчване на ИТ специалист

Препоръчването на ИТ специалисти се превръща в доходоносен бизнес
(снимка: CC0 Public Domain)

Сегментът на търсене и препоръчване на ИТ специалисти у нас се развива с изключителни темпове. Потвърждение за това е платформата Noble Hire, която разширява възможностите си с интересни предложения.

Моделът на Noble Hire позволява на рефъралите да печелят суми от порядъка на няколко хиляди лева, когато препоръчат технологичен кадър и той бъде нает на работа през сайта.

„Ако познавате програмист, препоръчате го и бъде нает през нашата платформа, можете да спечелите сума, достигаща 5 000 или дори 10 000 лева. При това ще печелите дългосрочно всеки път, когато той си смени работата посредством Noble Hire”, сподели Георги Иванов, управител и съосновател на проекта.

Noble Hire залага на мрежа от рефърали като основна стратегия, които да препоръчват ИТ таланти и да печелят от тяхното наемане. Към момента тя има над 2000 регистрирани потребители, а само през отминалата година е разпределила над 100 000 лева на своите рефърали.

Успешният бизнес модел помага на екипа да привлече рискова инвестиция в размер на 250 000 евро за своето развитие, а плановете са за набиране на нови 1 млн. евро в бъдеще. Броят на технологичните компании в платформата е повече от 70.

Моделът, базиран на рефърали, е начинът да се реши трудното достигане до ИТ кадри в бранша, сподели Георги Иванов, управител и съосновател на Noble Hire
(снимка: личен архив)

В дългосрочен план екипът дори възнамерява да мотивира компаниите сами да включват своите служители в платформата. Така, ако последните решат да сменят работното си място, работодателят ще може да получи бонуси от това. По този начин той би бил компенсиран поне частично за своите инвестиции в обучението и развитието на съответния специалист.

Според създателите на сайта, в перспектива това може да се превърне в устойчиво решение на проблема с кражбата на таланти. Моделът вече се тества от някои компании, които са включили свои служители в платформата, вместо да ги освободят директно.

Според Георги Иванов, въпреки кризата компаниите, които освобождават кадри, са малцинство поне в ИТ бранша, като повечето фирми продължават усилено да търсят нови попълнения за екипите си.

Друга новост е, че платформата разширява секторите, в които ще търси специалисти, излизайки извън кръга на технологичните компании. За разлика от ИТ сектора, в който рефъралът може да получи две брутни месечни заплати, в другите браншове ще е само една.

<!–

–>

Android приложения „слушат” друг инсталиран софтуер

Оказва се, че разработчиците не винаги знаят какво правят техните мобилни приложения
(снимка: CC0 Public Domain)

Android приложения могат да следят други приложения на мобилното устройство на потребителя и да изпращат откритата информация на сенчести рекламни компании, издавайки за всеки потребител много повече, отколкото би му харесало.

Новината се появи тази седмица в статия на изследователи от Италия, Холандия и Швейцария, за която съобщава Sophos. „Центърът за нарушения на поверителността” се фокусира върху инсталираните приложни методи (IAM), които са приложни програмни интерфейси (API), позволяващи на приложенията да взаимодействат с друг софтуер на съответния телефон, без да съобщават на потребителя за това.

Има легални приложения за IAM. Например, приложение като VPN, софтуер за резервиране или защитна стена може да ги използва за сътрудничество с друг инсталиран софтуер. Приложенията за достъпност могат да използват IAM, за да направят други видове софтуер по-използваем за хората с увреждания. Това е добре, но не всички реални приложения на технологията са в интерес на потребителя.

Изследователите са проучили 14 342 безплатни приложения за Android в Google Play Store, както и 7 886 приложения с отворен код за Android. Те анализирали използването на IAM API и провели анкета с разработчиците на приложения, за да преценят доколко са наясно какво правят приложенията (участвали са 70 разработчици).

Най-разпространената информация, събрана чрез IAM, е приложение, което отчита само имената на другите инсталирани приложения на същото устройство. Това само по себе си може да разкрие много за потребителя на телефона.

Документът цитира други изследвания, показващи, че е възможно, знаейки какви приложения ползва някой, да се направят изводи за него – включително пол, религия, статус на връзката и държави, които представляват интерес за човека. Може дори да се предскажат големи житейски събития в живота на потребителя като брак и раждане на дете – при това с точност до 87%.

Не е изненада, че комерсиалните приложения са склонни да използват IAM много повече. 4 214 такива програми са използвали IAM – в сравнение с едва 228 приложения с отворен код. Най-популярните видове търговски приложения, използващи тази техника, са игрите – 73%.

Повечето от комерсиалните приложения, които „слухтят” другите приложения на смартфона, не го правят чрез собствения си код. Вместо това 83,66% от тези заявки идват от библиотеки на трети страни, които приложенията използват. Повече от една трета (36%) от тези библиотеки са класифицирани като „свързани с реклами”.

В много случаи разработчиците на приложения не са знаели, че тези библиотеки изобщо се използват. Един дори е запитал коя точно част от кода осъществява връзката, за да може да я премахне.

Фактът, че разработчиците не винаги знаят какво правят техните приложения, е тревожен и отваря две възможности. Първата е Google да наложи по-строг контрол върху използването им. Другата опция е потребители, които държат на поверителността, да „попълнят пропуските”.

Изследователите препоръчват потребителите да използват услуги за проверка като Virus Total какви дейности извършва всяко приложение и да се съсредоточат върху тези, които може да са свързани с изкарване на пари от реклами.

Според изследователите, Google е наясно с проблема и се опитва да намери подходящо решение. Компанията е замислила въвеждането на таг <queries>, който предполага приложенията да описват към какви други приложения правят запитвания. Очаква се това нововъведение да се появи в Android 11.

Но според изследователите, това само по себе си пак не е достатъчно. Слухтенето, което приложенията правят, остава скрито за потребителя, обясняват учените. Проблемът съществува и при iOS, но се твърди, Apple е много по-напред в решаването му, в сравнение с Google.

Така или иначе изводът тук е един: без значение колко рекламни блокери и други инструменти инсталира потребителят, вечно жадните за данни компании продължават да намират нови и нови начини да слухтят и да изсмукват данни за потребителя „извън радара” – данни, които могат да използват, за да профилират по-точно всеки потребител.

Всичко това ще продължи да разрушава доверието към мобилните приложения. Не е ли време е за по-честна екосистема от приложения?

<!–

–>